Защо Китай може да върже китайския юан за златото?

Китайски юан вързан за злато, вместо за долар?

Доналд Тръмп иска да намали търговския дефицит на САЩ. По-специално американският президент иска да намали двустранния търговски дефицит на Съединените щати с Китай. Това представлява проблем за Пекин.

Търговският излишък от 375 милиарда щатски долара, който Китай е изградил със САЩ през миналата година, е далеч по-голям от общия излишък по текущата сметка от 165 милиарда щатски долара, който Пекин е регистрирал с останалия свят.

С други думи, Китай се нуждае от американските долари, които печели, като продава стоки в Съединените щати. Те са му нужни, за да плати всички технологии, необходими за лицензиране от други държави, както и всички капиталови стоки, високотехнологични компоненти и суровини, които трябва да купи. Към тях трябва да прибавим 9 милиона барела суров петрол, които внася всеки ден от останалия свят.

Управлението на Тръмп сега има за цел да изтласка жизнените доставки на долари за Китай. Следователно “Поднебесната империя” ще бъде принудена да реагира на заплахата.

Как ще реагира Китай ?

Има няколко начина, по които Китай би могъл да реагира. Първият вариант е да приеме условията на Вашингтон за търговска война като намали драстично вноса си от останалата част на света. Вторият начин е да потърси алтернативни плащания в друга валута извън щатския долар. Няма награда за това да познаете кой начин ще избере Китай.

Пекин няма да се съобрази с исканията на икономическите ястреби от Вашингтон. Те искат да ограничат държавните субсидии за индустрията и правителствената политика “Произведено в Китай 2025”, която е тясно свързана с президента Си Дзинпин, за да може да бъде политически реалистична.

И докато дългосрочната политика на Пекин е да се намали зависимостта на Китай от вноса на високотехнологични изделия като микропроцесори, китайският икономически растеж все още разчита на огромния внос на стоки. Намаляването на тези цели би застрашило заявената амбиция на Си да постигне статут на развита страна до средата на века. Отново това не е опция.

Това означава, че Пекин трябва да намери алтернатива на американския долар. И тя е нужна веднага. С 3,1 трилиона щатски долари резерви повечето, от които са в долари, Китай може да продължи да плаща за своя внос още значителен период от време. Просто трябва да намали натрупаните от него резерви в щатски долари.

Курс китайски юан долар

При положение, че в политиката на Вашингтон сега се говори за 20-годишна икономическа студена война, която трайно ще разруши световните вериги за доставки, които преминават през Китай към САЩ, е ясно, че дните на зависимостта на Китай от щатския долар като валута за плащания за международната търговия и като парична опора приключват.

В края на краищата, ако Китай вече не може да бъде сигурен, че ще спечели достатъчно американски долари, за да плаща за вноса си, тогава вече няма смисъл Пекин да управлява стойността на китайския юан спрямо щатския долар. Вместо това, Китай би искал да може да плаща за своя внос в китайски юани като ефективно издава дълг  за покупките си от останалия свят. Всъщност САЩ правят това от години.

Но исторически други държави са имали резерви относно приемането на плащания в китайски юан. От една страна, юанът не е напълно свободно конвертируем, нито се приема навсякъде по света. Това означава, че ако са ви платили в китайски юан, има ограничения за това, което можете да направите с тях. Можете да купите неща от Китай или да ги инвестирате в шепата активи, които китайските власти ви позволяват да купите.

Освен това, търговските партньори на Китай отдавна се съмняват в надеждността на юана за съхранения на стойност. Китай има история в манипулирането на обменния курс на китайската валута, за да подпомогне собствените си вътрешни икономически цели. Трябва да си спомним края на 1993 година, когато с един удар Пекин девалвира  с 33% курса китайски юан долар. Ход, който мнозина виждат като основна причина за азиатската валутна криза три и половина години по-късно.

Китай работи усилено, за да преодолее тези проблеми. Той популяризира своя китайски юан като валута за търговия, позволи офшорна търговия с китайски ренминби юан и разшири обхвата на активите, в който чужденците могат да инвестират с юани.

Китай – валутен манипулатор или не?

Не е убедително да се твърди, че китайски юан е валута с плаващ курс. Властите в Пекин и не претендират затова. Но въпросът е прави ли ги това валутни манипулатори? И отговорът е по-скоро зависи.

Във всеки разумен икономически тест за манипулация ще трябва да има известни доказателства, че CNY (китайски юан) се държи изкуствено далеч от нивата, към които би се върнал, ако се позволи свободно плаване. Това може да включва удължени периоди далеч от фундаментално изчислената справедлива стойност или доказателства за системна интервенция на централната банка с цел да поддържа нелоялно търговски предимство пред конкурентите си.

Нито едно от двете не е напълно вярно за Китай. Ако контролирания китайски юан бива оставен да плава свободно към момента вероятно USDCNY ще достигне нови върхове (юанът ще поевтинее спрямо долара). Последните данни за валутните резерви показват, че по всяка вероятност Китайската народна банка трябва да се намеси, за да ограничи слабостта на китайския юан, а не да я генерира.

Тогава заплахите от страна на САЩ за манипулиране на валутата не са базирани на солиден анализ. В края на краищата ако правителството на САЩ обяви Китай за валутен манипулатор, това ще отвори възможността за нови търговски мита.

В същото време, икономистите от холандската банка ING проведоха проучване на срещата на Асоциацията на трейдърите от развиващите се пазари в Сингапур на 5 октомври. На въпрос “Дали ще има решение за търговската война между САЩ и Китай в следващите 12 месеца?”, 55% от участниците отговориха с “Не”. А на запитването относно перспективите пред развиващите се пазари в следващите 12 месеца, имаше 38% повече мечки от биковете (виж графиката по-горе).

Китайски юан злато

Но Пекин все още е изправен пред съмнения, особено по отношение на надеждността на политика си относно валутния курс. Напоследък обаче китайските власти може би са намерили решение на проблема си с доверието: злато.

Както показва графиката по-долу, докато през последните 18 месеца юана стана много по-волатилен спрямо щатския долар, тя стана много по-стабилен спрямо златото. Това може да означава, че китайските монетарни власти вече няма да могат да управляват курса юан долар. А вместо това ще може да свържат стойността на юана със златото.

Ако го направят, новата политика може да повиши доверието в юана като съхранение на стойност сред търговските партньори на Китай. По-нататъшни стъпки в тази посока биха помогнали като златни фючърсни договори в континентален Китай, отворени за чуждестранни участници, подобно на деноминираните в китайски юан петролните контракти в Шанхай. Все пак, деноминираните в юани златни контракти в Хонг Конг не успяха да съберат много почитатели.

Въпреки това е видно как през последните месеци, докато развиващите се валути в Азия са волатилни спрямо щатския долар, те са изключително стабилни спрямо юана. Накратко, тъй като администрацията на САЩ се опитва да разруши веригите за доставки и да ограничи предлагането на американски долари на международните пазари чрез търговския дефицит на САЩ, все повече изглежда, че китайския юан, а не американският долар е валутна опора.

Ако е така, и ако тенденцията продължава, Китай ще поеме по дългия път към създаването на нова азиатска монетарна зона, базирана на китайски юан. Освен това, към установяване на Китай като доминираща икономическа сила в региона, вместо САЩ.