След като 2019 година се насочва към своя край, пазарните участници могат да използват времето, за да оценят ефективността на своето портфолио от финансови активи и да преценят какви промени (ако има такива) биха искали да направят въз основа на очакваната възвръщаемост и пазарните перспективи.
За разлика от мрачните прогнози в началото на годината, 2019 година предложи една доста солидна възвръщаемост на повечето основни фондови пазари в света. Нека да видим и доходността на някои от пазарите с едно уточнение, че тези цифри са до края на сесията на 20 декември:
- Dow Jones +21,98%
- S&P 500 +28,50%
- Nasdaq 100 +34,51%
- DAX 30 +26,14%
- CAC 40 +27,29%
- Nikkei 225 +19,00%
- China A50 +36,60%
S&P 500, например, достигна 26 нови най-високи стойности в историята през 2019. Индексите S&P MidCap 400 и S&P SmallCap 600 пък постигнаха съответно съответно около 23% и 20% доходност.
Ако се задълбаем още по-дълбоко в американския фондов пазар ще видим, че 42 от 45 индекса на S&P по капитализация и по сектор, нараснаха през 2019. Единствено малките и средни енергийни компании и компаниите с малка пазарна капитализация в комуникационния сектор бяха изключение (вижте графиката по-долу).
Въпреки че бъдещето не може да бъде прогнозирано с пълна сигурност, то пазарните движения през 2019 година могат да предоставят известни насоки затова къде се намираме и накъде се насочваме.
По-долу ще обсъдим най-важните икономически и политически събития, които бяха основните двигатели на цените на финансовите пазари през 2019 година. Да започваме!
Търговските взаимоотношения между САЩ и Китай
През почти цялата 2019 търговските взаимоотношения между САЩ и Китай останаха обтегнати, нестабилни и напрегнати. Тарифи, разговори, още тарифи, още разговори и всичко това завърши с търговско примирие, което не е напълно ясно, но пък получи името “Фаза 1”.
Нека да погледнем накратко динамиката на търговските отношения между двете най-големи икономики в света през 2019.
Хронология:
- 10 май. Администрацията на президентът на САЩ Доналд Тръмп увеличи митата върху внос на китайски стоки на стойност $200 милиарда от 10% на 25%. Китай обеща да отговори, но обяви и че е отворен за преговори и сътрудничество.
- 15 май. Президентът Тръмп подписа заповед, която потенциално може да ограничи продажбите на американско оборудване на китайския телекомуникационен гигант Huawei. Huawei и филиалите и бяха вкарани в списък на компании застрашаващи националната сигурност.
- Края на май. Тарифите върху китайски внос за $200 милиарда влязоха в сила.
- Началото на юни. Китай започва да налага мита върху $60 милиарда внос от САЩ.
- 28-29 юни. Президентите на САЩ и Китай, Доналд Тръмп и Си Дизнпин се срещнаха в рамките на Г-20 в Осака, Япония. Тръмп се съгласи да отложи въвеждането на мита за нови $300 милиарда китайски стоки и да забави ограниченията за Huawei. Тръмп и Си се съгласиха да подновят преговорите.
- Средата на юли. Доналд Тръмп заяви, че може да повиши митата за китайски стоки, по всяко време, когато реши.
- Началото на август. Тръмп написа в Туитър, че САЩ може да наложи 10% тарифи върху внос от Китай за $300 милиарда. Пекин заяви, че ще отговори. Когато китайският юан падна до над 7 за долар (за първи път от 2008), Доналд Тръмп обяви Китай за “валутен манипулатор”. Китайските компании спряха покупките на селскостопански продукти от САЩ.
- 13 август. САЩ обяви, че китайски внос за $300 милиарда ще бъде разделен в две категории. На първата ще бъдат наложени мита от 1 септември, а на останалите от 15 декември 2019 г.
- 24-24 август. В отговор на САЩ, Китай заплаши да наложи мита на $75 милиарда внос на американски стоки, които ще влязат в сила на същите дати обявени от САЩ. Тръмп веднага отговори в Туитър, че тарифите може да бъдат повишени до 30%, вместо планираните 25% от 1 октомври 2019.
- 1 септември. Първата част от 15% мита върху внос от Китай за $300 милиарда влязоха в сила.
- 11 септември. САЩ отложи планираните за 1 октомври мита за 15 октомври.
- Октомври. САЩ и Китай се съгласиха да очертаят частична търговска сделка (обявена като Фаза 1), която може да бъде първа стъпка към прекратяването на търговската война.
- Ноември. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа закона за Хонг Конг, с който на практика подкрепи протестите в автономната област. Властите в Пекин бяха разгневени и заплашиха с отмъщение, което все още не е определено.
- 13 Декември. Президентът Тръмп обяви постигнатото споразумение “Фаза 1” и отмени митата планирани за 15 декември.
Извод:
Разговори, тарифи, отмъщения, възможности за примирие, последвани от засилено геополитическо напрежение… Тазгодишната история между САЩ и Китай имаше всички елементи на началото на студена война.
В края на крайщата 2019 година не донесе достатъчно яснота, накъде точно се насочват търовкските отношения между двете най-големи икономики в света.
Въпреки, че САЩ и Китай се боричкаха, глобалната икономика продължи да расте и изглежда готова да продължи да го прави и през 2020 година.
За инвеститорите поддържането на диверсифицран подход е ключово. Важно е всяко портфолио да бъде инспектирано внимателно за прекалено голяма експозиция в компании, които имат сериозно присъствие в Китай. Независимо дали тази експозиция е свързана с продажбите или веригата за доставки.
ФЕД насочи лихвите надолу
През 2018 година Федералния Резерв вдигна лихвите цели 3 пъти. Икономиката нарастваше стабилно, понижаването на данъците доведе до солиден ръст на корпоративните печалби, а пазарът на труда доставяше нови работни места. Като цяло американската икономика изглеждаше в доста добра форма.
През 2019 ФЕД обърна курса на монетарната политика на 180 градуса, за да продължи да поддържа стабилността. Натискът от страна на президента Доналд Тръмп изглежда също бе сериозен фактор.
На 31 юли Федералният резерв обяви своето решение да свали лихвите с 25 базисни пункта. Това бе първото понижение от декември 2008 година, когато основния лихвени процент бе свален до почти нулеви нива в опит ФЕД да се пребори с глобалната финансова криза и икономическа рецесия.
Понижението през юли до голяма степен бе разглеждано като застраховка, на фона на нарасналата търговска несигурност, тарифите и глобалното икономическо забавяне. Докато САЩ и Китай си разменяха мита, друг голям търговски партньор на Съединените щати – Европейския съюз продължаваше да се бори със слабия икономически растеж.
Юлското понижение бе последвано от още две сваляния на лихвите с 25 базисни пункта през септември и октомври. Тези намаления бяха обявени от ФЕД като “корекция в средата на цикъла”. Пониженията имаха за цел да предпазят икономиката на САЩ, която започна да забавя своя ръст от 3,1% през първото тримесечие до 2,1% през третото.
След общо три понижения на лихвите през 2019, които неутрализираха трите повишения през 2018 година, понастоящем лихвените проценти в САЩ са в диапазона 1,50%-1,75%.
Сравнително ниските нива на инфлация в САЩ, предоставиха на ФЕД още доводи за сваляне на лихвите.
Докато през по-голямата част на 2018, базовият индекс на личните потребителски разходи (core PCE), който е предпочитаният от ФЕД показател за инфлация, се задържаше около целта на Федералния резерв от 2%, то през цялата 2019 остана доста под тези нива.
Въпреки че на 30 октомври ФЕД обяви третото поредно понижение, централните банкери сигнализираха, че ще има пауза в свалянето на лихвите, докато няма значителна промяна в икономическите перспективи. От Федералният резерв посочиха, че данните ще бъдат с ключово значение за пътя на монетарната политика в бъдеще.
Извод:
Пониженията на лихвите през 2019 година дават на ФЕД възможност да заеме позиция “изчакай и виж”. Въпреки това външната несигурност остава висока, а прогнозите на някои анализатори сочат към въздържан икономически растеж.
Все пак лихвите остават ниски в цял свят, което означава, че инвеститорите трябва да обмислят различен подход, за да получат доходност от традиционните облигации и банкови депозити.
Краят на годината може да се окаже добър момент за преоценка на разпределението на активите като се обърне по-сериозно внимание на чувствителните към лихвите активи и компании.
Обърната крива на доходността в САЩ
В ранните летни месеци кривата на доходността по американските облигации се обърна, след като доходността по 3-месечните държавни ценни книжа се покачи над тази по 10-годишните ценни книжа. Кривата по доходността в САЩ остана обърната до месец октомври.
Положително наклонената крива на доходността по облигациите обикновено е признак за здрава икономика. В същото време обърната крива сигнализира точно обратното.
Има смисъл в това, че някои рецесии в миналото са прогнозирани именно от обърната крива на доходността. Инверсията на кривата на 3-месечните и 10-годишните щатски облигации е предвидила 7-те рецесии от 1950 до 1986 година. Рецесиите през 2001 и 2008, също бяха предшествани от обръщане на кривата на доходността.
Все пак кривата се нормализира през октомври 2019 г. Освен това, проучване на клона на ФЕД в Чикаго подсказа, че кривата на доходността може да не е толкова силен индикатор, колкото е била.
Трябва да отбележим, че обръщанията на кривата наистина са били надеждни индикатори за рецесия в миналото, но рецесиите обикновено идват няколко тримесечия или дори години след инверсията. Освен това в скорошната ситуация това бе временно събитие.
Когато се правят прогнози за икономически растеж и очаквана възвръщаемост на фондовия пазар, инвеститорите не трябва да гледат кривата на доходността изолирано. Може да се окаже, че обърната крива на доходността е добра възможност за покупка на акции.
Има смисъл да се проследят и други фактори като лихвени модели на банки, бизнес настроения и потребителско доверие за по-добро разбиране на потенциалното въздействие на инверсията върху банковия сектор и цялостната икономика.
Най-слаб растеж в Китай за последните 27 години
През третото тримесечие на 2019 икономиката на Китай нарасна с 6% на годишна база, което са най-слабите тримесечни данни от 1992 година насам. Вътрешните насрещни ветрове в комбинация с търговската война със САЩ попречиха на растежа във втората най-голяма икономика в света.
Китайският износ се сви с 3,2% през септември, спрямо година по-рано, което по-голям спад в сравнение с прогнозирания от икономистите на Reuters. През октомври износът на “Поднебесната империя” се сви с нови 0,9% г/г.
Въпреки че китайските власти предприеха монетарни стимули, ефектът от тези мерки може да остане ограничен. Китайската икономика изглежда задлъжняла (не само тя разбира се) и властите в Пекин едва ли ще искат да станат прекалено агресивни в облекчаването на политиката, за да не застрашат финансовата стабилност.
Независимо от това, Националното статистическо бюро на Китай заяви, че темпът на растеж на икономиката за първите девет месеца на 2019 е 6,2%, което е в целевия диапазон на правителството в Пекин от 6% до 6,5% за цялата година.
Според Джулиан Еванс-Причард от Capital Economics, делът на Китай в световния износ всъщност нараства на годишна база до септември, тъй като отслабващият юан може да компенсира въздействието на тарифите.
Извод:
Рисковете от търговската война остават в сила. Колкото по-дълго продължават напрежението и несигурността, толкова по-слаби ще бъдат подбудите за правене на бизнес в Китай.
Според проучване в Американската търговска камара в Китай, 65% от членовете заявяват, че търговското напрежение е повлияло на дългосрочните им бизнес стратегии. Почти една четвърт от участниците отлагат допълнителни инвестиции в “Поднебесната империя”.
Каква експозиция в Китай има Вашето портфолио? За да отговорите на този въпрос, от решаващо значение ще е да бъдете в час в с политиките, които могат да засегнат вътрешната ситуация в Китай, глобалната търговия и геополитическите отношения.
Безкрайната Брекзит сага
На 23 юни 2016 година във Великобритания се проведе референдум, на който британците гласуваха да излязат от ЕС (52% на 48% в позлза на напускането). Въпреки това излизането от съюза не се оказа толкова лесно.
Първоначално Брекзит бе насрочен за март 2019, но в момента, в който пишем този анализ, Обединеното Кралство продължава да е член на ЕС. Крайният срок бе отлаган два пъти, след като депутатите отхвърляха предложената от бившия премиер Тереза Мей сделка за излизане от съюза.
Най-големият проблем в предложеното от Мей споразумение беше гарантирането, че няма да има твърда граница между Северна Ирландия и Ирландия след Брекзит т.нар.”бекстоп”. Депутатите, които се противопоставиха на сделката, смятаха, че ирландският бекстоп може да ограничи възможностите на Великобритания да сключва търговски споразумения с други държави.
Хронология:
- Юли. Борис Джонсън стана премиер. Първоначално Джонсън заяви, че Великобритания ще напусне ЕС на 31 октомври с или без сделка.
- Юли. Борис Джонсън предоговори части от съществуващата сделка, заменяйки бекстоп с нови митнически договорености. Ревизираното предложение включва митническа и регулаторна граница между Северна Ирландия и Великобритания, така че стоките, влизащи в Северна Ирландия от Великобритания, за които също се смята, че са „изложени на риск“ да бъдат преместени в Република Ирландия, да бъдат предмет на тарифи за ЕС. Ако предоговорената сделка влезе в сила, се очаква Обединеното кралство да бъде свободно да подписва и прилага своите търговски споразумения със страни по света.
- Октомври. Британският премиер опита да вкара ревизираната сделка в парламента. Депутатите обаче решиха да отложат гласуването, докато не бъде завършен законопроекта, необходим за преминаване на споразумението за оттегляне в закон.
- Октомври. Поради отлагането, Борис Джонсън бе принуден от парламента да поиска от ЕС още едно удължаване на крайния срок за Брекзит. Лидерите на ЕС се съгласиха на удължаване до 31 януари 2020 година.
- 28 октомври. Депутатите отхвърлиха предложението на Борис Джонсън за предсрочни избори за трети път. Джонсън заяви, че евентуални избори ще помогнат за завършването на Брекзит.
- 29 октомври. След като Камарата на Общините прие предложението, Великобритания се насочи към предсрочни парламентарни избори на 12 декември.
- 12 декември. Консерваторите, водени от Борис Джонсън спечелиха пълно мнозинство след 43,6% от гласовете и 365 места в парламента (при само 32,1% и 203 места за лейбъристите).
- 20 декември. Британският парламент гласува Брекзит законопроекта на първо четене и вотът бе 358 за и 234 против. Законопроектът включва и забрана за удължаване на преходния период, през който Обединеното Кралство е извън от ЕС, но следва много от правилата на съюза до 1 януари 2021 г.
Ако Великобритания и ЕС не успеят да постигнат споразумение за раздяла до края на 2020 година, то Обединеното Кралство ще напусне съюза без сделка. Част от вероятните последствия от Брекзит без сделка може да са краткотрайна икономическа рецесия, бърз ръст на инфлацията и увеличаване на публичния дълг.
Извод:
Брекзит сагата остана в заглавията през цялата 2019 година като политическите конфликти и удължаванията на крайния срок бяха в изобилие. Макар след изборите новото британско правителство да изглежда доста по-стабилно, при положение, че бъдещите отношение между ЕС и Великобритания все още не са определени, то Брекзит ще продължи да бъде основна тема за медиите
Като инвеститори, ключът към навигирането в подобна политическа несигурност е да се разбере как притежаваните активи са изложени на риск. След това може да коригирате разпределението на активите в съответствие с фундаментите, Вашият риск апетит и финансови цели.
Икономическите неволи на еврозоната
Не малко европейски икономики изпитваха затруднения, поради слабия икономически растеж през 2019 година. Стимулите на Европейската централна банка не успяха да направят много и инфлацията в еврозоната остава далеч под целта от “малко под 2%”.
Нека да разгледаме две от най-големите икономики от еврозоната и как техните слабости натежават върху перспективите пред еврозоната.
Италия
Обременена с дългове Италия се затруднява да расте. Глобалното икономическо забавяне само добави към неволите на Апенините. През третото тримесечие БВП на Италия нарасна със скромните 0,1%, спрямо предходните три месеца и 0,3% на годишна база. Очакванията са, че Италия трудно ще отбележи някакъв съществен икономически растеж през тази година. Въпреки това коалиционното правителство в Рим се стреми да ускори експанзията до 0,6% през 2020 година.
Все пак това може да бъде предизвикателство, поради вече високия публичен дълг, който нарасна до 138% от БВП през второто тримесечие на 2019 година. Три месеца по-рано това процентно съотношение бе 136,6%.
Италианското правителство прогнозира, че публичния дълг ще бъде 135,7% през 2019 и 135,2% през 2020 година. Тези числа може да изглежда притеснително, тъй като надхвърлят 134,8% от 2018 г.
Германия
Икономическият растеж в Германия през второто тримесечие бе ревизиран от -0,1% до -0,2%. Най-голямата икономика в Европа мина по-ръба на техническата рецесия, след като нарасна със скромните 0,1% през третите три месеца (две поредни тримесечия с негативен ръст се смятат официално като рецесия).
Различни икономически институти понижиха своите прогнози за БВП на Германия през 2020 до 1,1%, при 1,8% прогнозирани през пролетта. Най-слабото място на немската икономика изглежда е отслабващото индустриално производство. Годишният растеж на месечното индустриално производство е на негативна територия от известно време.
Глобалните търговски търкания изглежда са основния насрещен вятър за експортно ориентираната икономика на Германия. Например, митата върху европейските автомобили създават сериозни притеснения за немските автомобилни производители. А тази индустрия има сериозен дял в БВП на най-голямата икономика в Европа.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва да въведе 25% мита за вноса на автомобили, с цел да накара повече автомобилни производители да изберат САЩ за своите заводи. Макар тези мита да не са влезели в сила, заплахата за тях предизвиква несигурност, която възпира инвестициите в Германия и други европейски държави.
В същото време друга икономика, която е в челните редици на търговската война – Китай е важен износен партньор за Германия.
Предизвикателствата пред ЕЦБ
През септември Европейската централна банка потопи лихвите по депозитите на още по-негативна територия до -0,50%. Освен това, ЕЦБ възобнови покупките на активи с месечни темпове от €20 милиарда от 1 ноември.
Бордът на ЕЦБ заяви, че програмата за изкупуване на облигации ще продължи “толкова, колкото е необходимо” и ще приключи малко преди банката да започне повишаване на лихвените проценти.
През октомври базовата инфлация се покачи до 1,1% и след това до 1,3% през ноември. Въпреки това остава доста под целта на европейските централни банкери от “малко под, но близо до 2%”.
Практикуването на единна монетарна политика в 19 различни държави от валутния блок може да бъде сериозно предизвикателство. Все още се обсъжда дали монетарните стимули под формата на негативни лихви са от полза за икономиката на ЕС и за всички икономически сегменти.
Например Германия е известна като пестелива икономика. Немските потребители са избягващи риска спестители. Това означава, че те има защо да бъдат притеснени, при положение, че банките рано или късно ще прехвърлят негативните лихви върху потребителските депозити.
Като цяло негативните лихвени проценти изглежда имат сложно отражение върху различните страни и икономически сектори в еврозоната.
Извод:
Европейският съюз все още изглежда в доста уязвима позиция, на фона на глобалната геополитика и търговската несигурност. Възникват все повече въпроси затова, колко бързо или до каква степен монетарните стимули на ЕЦБ ще генерират по-близка до целта инфлация.
За инвеститорите, края на 2019 година може да е много добър момент за преоценка на тяхната експозиция е активи от ЕС и дали тя е в съответствие с техния риск апетит. В същото време да се следи отблизо глобалната макроикономическа динамика е от съществено значение при анализа на перспективите за ЕС.
Глобална негативна доходност по облигациите
Глобални държавни облигации на стойност около $15 трилиона изплащат негативна доходност, което означава, че инвеститорите плащат пари, за да инвестират капитала си в облигации.
Тъй като някои икономики тласкаха краткосрочните лихви още по-дълбоко на негативна територия в борбата си за поддържане на инфлацията, дългосрочната доходност по държавни облигации усети натиска.
През юни 2014 година Европейската централна банка въведе негативни лихви по депозитите (-0.1%), за да стимулира икономиката и подкрепи инфлацията. Това понижение на лихвите бе последвано от нови сваляния на лихвени проценти като последното бе през септември 2019 г. Лихвата по депозитите в еврозоната в момента е -0,5%.
Негативните краткосрочни лихви често водят до увеличаване на търсенето на дългосрочни облигации. От друга страна търсенето на дългосрочни облигации повишава техните цени и съответно понижава тяхната доходност.
Негативните лихвени нива може потенциално да свият лихвените маржини на банките, опериращи в съответната икономика, особено ако не могат да преминат към по-ниски лихви по спестовните сметки.
Въпреки, че не е задължително да бъдат намалени общите печалби на банките, негативните лихви повишават риска от увеличаване на нивата на дълг и кредитните рискове.
В същото време има някои попътни ветрове от негативните лихви. Благодарение на диференцираната система за отрицателни лихвени проценти на ЕЦБ (тя дава на банките изключение от негативните лихви ако държат до 6 пъти стойността на техните минимални задължителни резерви в централната банка), италианските банки взимаха заеми с негативни лихви на други места по света и депозираха парите при нулева лихва в ЕЦБ, правейки печалба от разликата.
Все пак ефектът от негативните лихви върху широката икономика на ЕС все още не са достатъчно значим, тъй като инфлацията продължава да се движи доста под целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2%. Освен това БВП на валутния блок далеч не изглежда респектиращо.
Извод:
На практика отрицателните лихви означават отчаяни опити на централните банкери да стимулират растежа в икономики с трайно ниска инфлация и бавен ръст. Макар този инструмент на монетарната политика може да има потенциален позитивен ефект, то той трябва вече да се превърне в съществени резултати.
За инвеститорите това е деликатна и предизвикателна среда, с която трябва да се преборят. Прекалено голяма експозиция в засегнатите икономики може да доведе до рискове, с които инвеститорите трябва да са напълно наясно.
Коментирайте първи